Нашият музей
Историческият музей в Оряхово е в сграда на два етажа, построена в края на ХIX век. Очарова с детайлите на характерния за периода архитектурен стил - късен сецесион. Влизайки във фоайето на първия етаж, погледът мигновено се спира на вита дървена стълба с виенски финес. Тук са разположени две постоянни експозиции - “Археология” и “Възраждане”, и трета зала за временни изложби. Част от експонатите са рядко срещани и представляват интерес както за българските, така и за чуждестранните посетители. Освен тази централна сграда и споменатите Художествена галерия “Проф. Марин Върбанов” и новата изложба “Марин Върбанов. Принцът от Оряхово” в Екимджиевата къща, музеят разполага с още два обекта - Къща музей “Дико Илиев и духовите музики” и Етнографската къща. В първия могат да се видят експозиции “Дико Илиев”, “Андрей Чапразов” и “Градски бит от 20-30-те години на ХХ век”, а във втория - експозиции “Народен бит и култура” и “Градски щрихи”.
В момента подготвяме необходимата проектна документация за обновяване на експозиция “Възраждане” - в съответствие с нормативните изисквания. Това включва всички елементи от по-различния начин на представяне на експоната до осветлението, охраната и пожарната безопасност.
В процес на изпълнение сме на проект “Мост към нови публики”, финансиран от Национален фонд “Култура”. Проектът включва обновяване на музейния сайт и създаването на дигитални каталози с допълнителна информация за всеки изложен експонат в залите “Археология” и “Възраждане”. Каталозите ще са достъпни на интерактивни екрани и всеки посетител ще има възможност да ги ползва според интересите си. Същевременно чрез екраните ще осигуряваме и аудиобеседи на български и английски, а впоследствие и на други езици.
Продължаваме да работим и по мултимедийната изложба “Марин Върбанов. Принцът от Оряхово”. Сега се предлага на български и английски, но желанието ни е да има на френски и китайски език. Изготвянето на нови рекламни материали също ни е приоритет.
История на музея
Началото
Началото на музейното дело в Оряхово датира от края на 1928 г., когато при читалище „Надежда“ е открита музейна сбирка с материали от миналото. С основаването на Оряховско околийско археологическо дружество на 15 февруари 1939 г. настъпват важни промени. Дружеството поема грижата за съществуващата сбирка и я преобразува в Оряховски околийски музей. Уставът на новооснованото археологическо дружество се утвърждава от Министерството на Народното просвещение със Заповед №767 от 16 март 1939 г. Тази дата се приема за начало на Историческия музей в Оряхово. За пръв уредник на музея е назначен Никола Коцев. Музеят се настанява в помещение, отпуснато от Директора на прогимнизията. За обогатяване на неговия фонд периодично се публикуват апели за предаване на старини с уверението, че те ще се запазят, подредят и проучат. Като личен пример, самите членове от управителния съвет на Археологическото дружество правят първите дарения. За всяко село се определя по един учител за дружествен „наблюдател“ или „кореспондент“ на доброволни начала, който да съобщава за всяка намерена стара вещ и да се погрижи за навременното й прибиране за „сбирките на музея“. Благодарение на неуморните усилия на Никола Коцев музеят се утвържава с голям авторитет. Първата експозиция е подредена през 1941 г. Статията на букьовския учител Никола Стателов в местния в-к „Дунавска трибуна дава представа за нейното съдържание и разпределение. Написаните редове отразяват възхищение от трудолюбието на уредника Никола Коцев, успял да систематизира и представи по подходящ начин дарените музейни предмети.
През годините
От 1944 г. до 1959 г., според административното деление на страната, музеят е околийски. В документи, запазени от този период се срещат с наименованията Околийски народен музей, Оряховски околийски музей и Околийски краеведчески музей – гр. Оряхово. В него продължава да работи неуморно Никола Коцев. В началото експонатите са подредени в една от стаите на гимназията, а по-късно. се помещава в частна къща. Нов период започва със закупуването на красива сграда през 1954 година, предназначена за музейните нужди. Създават се три изложбени зали, които през 1985-1987 г. са подновени. Автори на експоциционните планове в залите „Археология“ и „Възраждане“ са Богдан Николов и Валерия Тарашоева от РИМ – Враца.
През 1984 г. общината откупува възрожденска къща на два етажа ул.”Кирил и Методий”, която се реставрира и през 1990 г. се предава на Историческия музей. Експозицията „Народен бит и култура“ е дело на Йорданка Манкова от РИМ - Враца.
Художествената галерия „Проф. Марин Върбанов” се създава през 1986 г. с откриването на постоянна сбирка от картини на оряховски художници. От 2008 г. нейните изложби се експонират в просторна зала, част от административната сграда на Община Оряхово.
От 1994 г. към управлението на музея преминава и новооткритата къща музей „Дико Илиев“ с тематико-експозиционен план на Йорданка Манкова. Тя е разрушена от свлачище през 2006 г. Временно експозицията за Дико Илиев се подрежда в Етнографската къща. През 2009 г. Общинският съвет взема решение къща, разположена до градския площад да стане музей на композитора. След реновиране през 2018 г. тя отваря врати за посетители като къща музей „Дико Илиев и духовите музики“.
За своята 50-годишнина музеят е награден с орден „Кирил и Методий“ – втора степен
В днешно време музейният екип се стреми да надгражда създаденото през годините. Музеят продължава уверено своята мисия да пази историческата памет и да бъде отдаден на обществото, за което е създаден.
