Град Оряхово е разположен в живописна хълмиста местност на десния бряг на река Дунав. Очарова с красива природа, древна история и топло гостоприемство. Благоприятните условия за живот в района са привличали хората  от различни времена. Археологическите проучвания свидетелстват за съществуването на селища още от началото на далечната неолитна епоха.  Забележителни находки са ни оставили траките от племето трибали – късномикенски бронозови мечове, накити, предмети от въоръжението и бита. Разветът на римската култура е свързан със създаването на античните крепости „Вариана“, „Валериана“, „Педониана“, „Бургозонус“ и „Аедава“, важна част от Дунавския римски лимес. Крепостта „Вариана“ е посетена от император Диоклециан през 294 г.  Тук е минавал римския път от Белград до Константинопол. През средновековието Оряхово има ролята на важно укрепление от северната граница на българската държава. И до днес са запазени останките на средновековната крепост „Камъка“, изградена през IX век и изполвана до края на XVI в. Първи сведения за нея се откриват в унгарска грамота от 1283 г. Следващите писмени извори разказват за сражението при крепостта на рицарите от кръстоносния поход на унгарския крал Сигизмунд през 1396 г.

През XVII-XVIII в., епохата на Възраждането, Оряхово се утвърждава като административен и икономически център в Османската империя. Той е основен пункт за снабдяване със стоки. Функционира пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби. В книга от 1726 г., отпечатана в Брюксел, Оряхово е отбелязан като един от важните крайдунавски градове. През 1837 г. е построена църквата „Св. Георги“. За година на основаването на читалището в града се приема 1871 г.

След Освобождението от османска власт Оряхово има свой специфичен колорит – оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в промишлеността. Първи кмет е революционният деец Цеко Вълчев. В продължение на 10 години, през периодите 1878 – 1882 г. и 1884 – 1889 г., Оряхово е окръжен център. В края на ХIX -началото на ХХ век обликът на града се променя с новоизградените сгради, в чийто архитектурен стил присъства западноевропейско влияние. През 1911 г. е завършена църквата „Успение на Пресвета Богородица“. В центъра на града е открита през 1936 г. красива читалищна сграда, по проект на архитектите от Оряхово Васильов и Цолов.  С Оряхово са свързани и много други видни личности. Между тях са художникът-текстилец проф. Марин Върбанов, народния артист Андрей Чапразов, проф. Цеко Торбов, оперната певица Мария Бохачек, художникът Сергей Ивойлов. В Оряхово 42 години твори народния композитор на хора и маршове Дико Илиев, който създава духови оркестри в цяла Северозападна България. Празниците на духовите оркестри „Дико Илиев“ са културна емблема на ежегодните панаирните дни на град Оряхово, провеждани през месец август.

Оряхово съхранява гордо своята история и върху стабилните основи на  миналото гради своето бъдеще.