Дико Илиев е роден на 15 февруари (н.ст) 1898 г. в   с. Карлуково, Луковитска околия, в семейството на Цона и Илия Дикови. През 1911 г. Дико Илиев става музикантски ученик във военния духов оркестър на 16-ти Ловчански полк  в  град Орхание – дн. Ботевград. Тогава е на 13 години. Започва да се учи на тромбон, тъй като местата за флигорна са заети. Още след петия месец показва умение и талант  и е включен да свири в оркестъра. При избухването на Балканската (септември 1912 – май 1913)  и Междусъюзническата война (от  юни - юли 1913 г.) Дико Илиев заминава за фронта с военния оркестър на 16 –ти пехотен Ловчански полк.  След кратък мирен период през отктомври 1915 г. България е въвлечена в Първата световна война. Дико Илиев остава в полка и тръгва по бойните полета.  На Серетския фронт, през 1917 г. написва първото си хоро за духов оркестър с името "Искърско хоро“.  Когато полкът е в Македония, Дико Илиев среща случайно баща си  – момент, запазен от една стара снимка. След края на ПСВ Дико Илиев се завръща в родното си село Карлуково.

През пролетта на 1919 г. се явява на изпити във Военното училище в София. Представя се успешно и влиза в състава на училищния оркестър. През 1920 г. Дико Илиев създава семейство. Заедно със съпругата си Анастасия се завръща в родния си край. След кратък престой в село Карлуково, става писар в село Войводово. От 1922 г. до 1930 г. живее в с. Букьовци – дн. гр. Мизия. Занимава се със земеделие, но не прекъсва с музиката. Свири с любимата си флигорна на сватби, кръщенета, панаири и сборове из Оряховско и Белослатинско.    Това е период, когато Дико Илиев популяризира духовата музика сред населението, запалва интереса и обичта към духовите музиканти. Създава и ръководи духови оркестри в Букьовци – 1928 г. (Мизия), Селановци и Комарево. Композира хората “Букьовско”, “Еленино”, “Грънчарско”, “Веселият Иванчо”.

През  1931 г. народният композитор идва в Оряхово. Постъпва като музикант баритонист към духовия оркестър на  3-та жандармерийска дружина. Сега той написва творбите “Зиг-заг”, “Селски въздишки”, “Майски цветя”, “Оряховска идилия”. През 1935 г. умира дъщеря му Александрийка. От бащината мъка се ражда хорото “Александрийка.

От 1936 до 1938 г. Дико Илиев е на служба в  Софийския военен оркестър. После отново се връща в Оряхово. Свири във военната музика и същевременно е щаб-тръбач на възстановения 36-ти Козлодуйски полк. Благотворно влияние му оказва диригентът Александър Вейнер – чех по прозход. В тези години създава нови десетки музикални творби, между които и обичаното от всички “Дунавско хоро”(1937 г.).

По време на Втората световна война Дико Илиев е на фронтовете заедно с войниците на 36 – ти пехотен Козлодуйски полк. Събитията, отразени в душата му водят до композирането на музикалната композиция “Народно ехо”. След войната Дико Илиев  основава Оряховското професионално околийско дружество на музикантите. Организира 19 професионални музикантски групи. През 1948 г. е удостоен с офицерско звание и е назначен за диригент на полковия оркестър. Продължава да композира. От този период особено известен е маршът “Сливенци при Драва”, с който дълги години радио София открива своята програма.

Дико Илиев достига звание капитан, създава Детски музикални школи в Оряхово (1956)  и  Мизия. След разформироване на полка е диригент на основаният през 1957 г. Оряховски духов оркестър към читалището. Пенсионира се през 1958 г.

Музикалното наследство на Дико Илиев наброява 56 народни хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери. Всички те се изпълняват от духови оркестри. Свирят се  от много професионални и самодейни състави.

Всяка година в град Оряхово, по време на панаирните дни,  се провеждат Празници на духовите оркестри “Дико Илиев” с участници от България и чужбина.

Името и творчеството на музиканта, диригента и композитора Дико Илиев са белязани с непреходност и слава, обречени на многовечие и обкичени с народна любов и признание.