По мое време театърът беше молитва, религия и тайнство“ – заявява Андрей Чапразов (16 февруари 1920 – 23 август 1999), който изигра всички царски генерали, прослави се с най-трудните роли от класическия и романтичен репертоар, никога не влезе в слаба роля, защото винаги устояваше творческото си кредо – богато, сложно и с непоклатими принципи.

Андрей Чапразов е роден на 16 февруари 1920 г. в Оряхово в семейството на Михаил и Сетка Чапразови. Израства като будно момче с интерес към всичко от заобикалящия го свят на малкото градче. В периода 1934 – 1936 г. по преценка на майка си и вуйчо си учи в Духовната семинария, но строгият режим там не съответства на неговата душевност. Завръща се в Оряхово и през есента на 1937 г. се записва 7 клас в смесената гимназия „Княз Симеон Търновски“. Духовно средище за него и литературния кръжок,  на който става председател. Последната му учебна година 1938 -1939 г. е особено активна. За нея Андрей Чапразов пише „Като стихиен огън смесвах рецитации, солови изпълнения на цигулка, хорово пеене, участие като артист в представления, дълги нощни репетиции и концерти със салонния  оркестър“. В същото време е и диригент на църковния хор при храм „Свети Георги“ – Оряхово. През 1939 се явява с цигулка на конкурсен изпит в Консерваторията – днес Музикалната академия „Панчо Владигеров“.  Записва се в класа на професор Обрешков. Завършва я през 1943 г. Преломни години за Чапразов са 1941 и 1942. През първата постъпва в основаната от Георги Стаматов театрална студия, а през втората след успешен кастинг става част от новооткритата театрална студия при Народния театър, известна като драматична школа и прераснала в Държавна театрална школа. На 15 март 1944 г. е назначен за стажант- артист в Народния театър.

През първите месеци на 1945 г. е мобилизиран  на служба в Шести пехотен търновски полк в роайна Свелинград – Любимец. С колеги от Консерваторията образуват 4-ти фронтови театър, на който е ръководител. Изнасят 2-3 концерта двевно. След завръщането си в столицата през юни същата година продължава с участието си в пиесите на Народния театър. Едновременно играе и в театър „Трудов фронт“. Негови учители и стожери са режисьорите Николай Осипович Масалитинов и Стефан Сърчаджиев, за които пише с признание и обич. В продължение на почти 5 десетилетия Андрей Чапразов изиграва над 60 роли. Едни от незабравимите му драматични роли са Меркуцио в "Ромео и Жулиета", маркиз Поза в "Дон Карлос" и Сирано дьо Бержерак в едноименната пиеса. За тях той получава заслужени похвали и отличия, между които Димитровска награда от 1976 г.  През 1966 - 1967 г. отдаденият на словото талант, основа и ръководи „Театър на поезията и естрадата“ с режисьор Леон Даниел. В по-късно време тази обичана от публиката културна институция се преименува в театър „София“.

Андрей Чапразов се утвърждава и като филмов актьор. Той изпълнява роли в киното от 1949 г, а в телевизионни постановки е от самото основаване на телевизията през 1959 г. Сред участията му са филмите „Следите остават“ – 1956, „Специалист по всичко“-  1962 г., „Топло“ – 1978 г. и др. С особена важност  е ролята му на генерал Русев във филма „Допълнение към Закона за защита на държавата“, който е отличен с висока награда на филмовия фестивал „Златната роза“ през 1976 г.

Името на големия талант е свързано и с основаването на радиотеатъра.

През 1963 г Андрей Чапаразов е  отличен със званието заслужил артист. През 1969 г. става народен арист. Носител на ордените „Кирил и Методий“ 1-ва и 2-ра степен. През 1998 г. Съюзът на българските артисти му връчва награда за цялостно творчество.

Роден в Оряхово на 16 февруари 1920 г. Завършва театрална школа при Народния театър. Учи право, след това музика (завършва Държавна музикална академия) и актьорско майсторство. Сформира и ръководи първия войнишки самодеен колектив на художественото слово и театралната самодейност. През 1966 – 1967 г. е директор на „Театъра на поезията и естрадата“. Преминавайки на работа в Народния театър „Иван Вазов“, става един от стълбовете му до пенсионирането си. Андрей Чапразов има над 5000 записа в радиотеатъра и е несъмненият създател на този жанр в България. Записва на плочи различни поетични композиции. Член на Съюза на българските филмови дейци. Андрей Чапразов умира на 23 август 1999 г. в София.

Филмография: