
По мое време театърът беше молитва, религия и тайнство“ – заявява Андрей Чапразов (16 февруари 1920 – 23 август 1999), който изигра всички царски генерали, прослави се с най-трудните роли от класическия и романтичен репертоар, никога не влезе в слаба роля, защото винаги устояваше творческото си кредо – богато, сложно и с непоклатими принципи.
Андрей Чапразов е роден на 16 февруари 1920 г. в Оряхово в семейството на Михаил и Сетка Чапразови. Израства като будно момче с интерес към всичко от заобикалящия го свят на малкото градче. В периода 1934 – 1936 г. по преценка на майка си и вуйчо си учи в Духовната семинария, но строгият режим там не съответства на неговата душевност. Завръща се в Оряхово и през есента на 1937 г. се записва 7 клас в смесената гимназия „Княз Симеон Търновски“. Духовно средище за него и литературния кръжок, на който става председател. Последната му учебна година 1938 -1939 г. е особено активна. За нея Андрей Чапразов пише „Като стихиен огън смесвах рецитации, солови изпълнения на цигулка, хорово пеене, участие като артист в представления, дълги нощни репетиции и концерти със салонния оркестър“. В същото време е и диригент на църковния хор при храм „Свети Георги“ – Оряхово. През 1939 се явява с цигулка на конкурсен изпит в Консерваторията – днес Музикалната академия „Панчо Владигеров“. Записва се в класа на професор Обрешков. Завършва я през 1943 г. Преломни години за Чапразов са 1941 и 1942. През първата постъпва в основаната от Георги Стаматов театрална студия, а през втората след успешен кастинг става част от новооткритата театрална студия при Народния театър, известна като драматична школа и прераснала в Държавна театрална школа. На 15 март 1944 г. е назначен за стажант- артист в Народния театър.
През първите месеци на 1945 г. е мобилизиран на служба в Шести пехотен търновски полк в роайна Свелинград – Любимец. С колеги от Консерваторията образуват 4-ти фронтови театър, на който е ръководител. Изнасят 2-3 концерта двевно. След завръщането си в столицата през юни същата година продължава с участието си в пиесите на Народния театър. Едновременно играе и в театър „Трудов фронт“. Негови учители и стожери са режисьорите Николай Осипович Масалитинов и Стефан Сърчаджиев, за които пише с признание и обич. В продължение на почти 5 десетилетия Андрей Чапразов изиграва над 60 роли. Едни от незабравимите му драматични роли са Меркуцио в "Ромео и Жулиета", маркиз Поза в "Дон Карлос" и Сирано дьо Бержерак в едноименната пиеса. За тях той получава заслужени похвали и отличия, между които Димитровска награда от 1976 г. През 1966 - 1967 г. отдаденият на словото талант, основа и ръководи „Театър на поезията и естрадата“ с режисьор Леон Даниел. В по-късно време тази обичана от публиката културна институция се преименува в театър „София“.
Андрей Чапразов се утвърждава и като филмов актьор. Той изпълнява роли в киното от 1949 г, а в телевизионни постановки е от самото основаване на телевизията през 1959 г. Сред участията му са филмите „Следите остават“ – 1956, „Специалист по всичко“- 1962 г., „Топло“ – 1978 г. и др. С особена важност е ролята му на генерал Русев във филма „Допълнение към Закона за защита на държавата“, който е отличен с висока награда на филмовия фестивал „Златната роза“ през 1976 г.
Името на големия талант е свързано и с основаването на радиотеатъра.
През 1963 г Андрей Чапаразов е отличен със званието заслужил артист. През 1969 г. става народен арист. Носител на ордените „Кирил и Методий“ 1-ва и 2-ра степен. През 1998 г. Съюзът на българските артисти му връчва награда за цялостно творчество.
Роден в Оряхово на 16 февруари 1920 г. Завършва театрална школа при Народния театър. Учи право, след това музика (завършва Държавна музикална академия) и актьорско майсторство. Сформира и ръководи първия войнишки самодеен колектив на художественото слово и театралната самодейност. През 1966 – 1967 г. е директор на „Театъра на поезията и естрадата“. Преминавайки на работа в Народния театър „Иван Вазов“, става един от стълбовете му до пенсионирането си. Андрей Чапразов има над 5000 записа в радиотеатъра и е несъмненият създател на този жанр в България. Записва на плочи различни поетични композиции. Член на Съюза на българските филмови дейци. Андрей Чапразов умира на 23 август 1999 г. в София.
Незабравими са неговите превъплъщения в драматични роли в:
- „Дон Карлос“ – Маркиз Поза
- „Ромео и Жулиета“ – Меркуцио
- „Крал Лир“
- „Сирано дьо Бержерак“ – Сирано
- „Нора“
- „Тази малка земя“
- „Хъшове“
- „Обещай ми светло минало“
- „Моцарт и Салиери“ (1967)
Театър:
- „През една дъждовна есен“ (1963)
- „Смърт сутринта“ (1973) (Клаус Айдман)
- „Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир), 2 части
- „Моите непознати“ (Михаил Величков) (1978), 2 части
- „Тази малка земя“ (1978)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Милионерът“ (1988) (от Йордан Йовков, реж. Павел Павлов)
Филмография:
Година | Филми и Сериали | Серии | Роля |
---|---|---|---|
1985 | Горски хора | началник Калчев | |
1984 | Черните лебеди | корепетиторът | |
1984 | Бронзовият ключ (тв) | Атанас Механджиев | |
1984 | В името на народа (тв сериал) | 8 | генералът |
1983 | Константин Философ (тв сериал) | 6 | |
1982 | Признавам всичко | 3 | |
1982 | Спирка „Берлин“ | 2 | |
1981 | Неочаквана ваканция (тв сериал) | 4 | |
1979 | Много мили хора (тв) | д-р Аврамов | |
1978 | Моите непознати | 2 | бащата на Борис |
1978 | Отрова в извора | ||
1978 | Топло | милиционер | |
1978 | Умирай само в краен случай (тв сериал) | 2 | Уилям Мортън, резидент на ЦРУ |
1977 | 100 тона щастие | журналистът | |
1976 | Реквием за една мръсница (тв сериал) | 2 | Раев, бащата на Ани (в II серия:„Реквием за една мръсница“) |
1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | генерал Русев | |
1974 | Засада | мениджърът Уилсон | |
1974 | Последният ерген | бащата Камен Шишков | |
1974 | На живот и смърт (тв сериал) | 3 | |
1974 | Зарево над Драва | 2 | министърът |
1972 | Обич | архитект Станимиров | |
1972 | На зазоряване | 2 нов. | професор Андроников (в новелата: „Сърце човешко“) |
1970 | Черните ангели | 2 | генерал Кирил Данев Лазаров |
1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) | 26 | Механджийски (в XVIII серия: „Тайната на шифъра“) |
1969 | Господин Никой | Димов | |
1966 | Семейство Калинкови (тв сериал) | 12 | д-р Виктор Симеонов, зъболекар, бащата на Мони |
1966 | В новия квартал | бащата на Оля | |
1963 | Анкета | ||
1962 | Специалист по всичко | директорът | |
1961 | Краят на пътя | инженер Аблъмов | |
1960 | Дом на две улици | инженер Калпакчиев | |
1958 | Големанов | Горилков, приятел на Йовчо Големанов | |
1957 | Хайдушка клетва | Мехмед бей | |
1957 | Легенда за любовта („Legenda o lásce“)
Копродукция: Чехословакия/България | везирът | |
1956 | Две победи | Пипев | |
1956 | Точка първа | (четец на дикторския текст) | |
1956 | Екипажът на „Надежда“ | капитан Петров | |
1956 | Следите остават | бащата на Юлия | |
1955 | Това се случи на улицата | д-р Пенчев | |
1954 | Героите на Шипка („Герои Шипки“)
Копродукция: СССР/България | военния кореспондент | |
1947 | Изкупление | Свилен Дарев, техният син (незавършен) | |
1944 | Росица |
Книгата "Актьорът и паметта" е на разположение в музея и може да бъде закупена. Съставители - Михаил Чапразов и Йоана Спасова-Дикова. Издадена е по случай 100 години от рождението на актьора с финансовата подкрепа на Министерство на културата.